6.07.2010 г., 12:00

Направих ти портрет

969 0 5

Направих ти портрет

 

Разгадах те и знам, че си истински,

не поредната грешка в моя живот.

Носиш в себе си и тайни, и истини,

и копнеж, и послания с много любов.

 

Тези малки послания са в твоите длани,

безкрайно отдадени и търсещи същото,

могат много да топлят и много да дават,

могат и груби да са, и да смразят.

 

Тези малки послания ги има в очите ти,

понякога грейнали и закачливо измамни.

Не примижвай, погледнах и видях зад ресниците

прокрадва се влажно на талази тъга.

 

Не отричай, познавам те, този свят те измъчва.

Изкован си от гняв, не приемаш лъжа.

Уморен си от дневните многократни присъствия

на безплодната суета.

 

Искаш искреност като чиста монета,

имаш вяра и копнееш мечти.

Знам къде си се скрил, но си пуснал резетата,

с таен код си заключил всички врати.

 

Не отваряш на никой, не казваш паролата,

но аз я намерих в най-тъмния шкаф,

знам кога ти е тъжно и кога ти трепери

изтерзано сърцето от безкрайна игра.

 

Ето, казах защо те обичам

и не бягай, открих те сега,

позволи ми понякога в теб да надничам,

аз ще пазя сакралните мисли на твойта душа. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ади Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мечтите ми са простички, Ани,да докосна слънцето сутрин и то да ме прегърне с топлината сиБлагодаря ти!
  • ,,имаш вяра и копнееш мечти.''

    Ти също, Ади! Ти също!
  • благодаря Ви
  • "Не отваряш на никой, не казваш паролата,

    но аз я намерих в най-тъмния шкаф,

    знам кога ти е тъжно и кога ти трепери

    изтерзано сърцето от безкрайна игра."

    Най - много ми хареса...
  • Изключително, чувствено послание!!!
    Става дума за изключително емоционална личност - загатка!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...