Напразни надежди
485
0
0
Сълзите бавно по бузите се стичат,
сърцето едва тупка и плаче,
крещя силно, че те обичам,
но пред мене само мрак е!
Къде си, търся те наранена,
с очи, пълни със сълзи за тебе,
не искам да падам в тъмата сломена,
не искам да помислям, че си далече от мене!
Защо те няма, не те виждам, не те чувам,
защо не усещам твоята топлина,
защо ме остави на злото да робувам,
защо ми открадна сърцето, остави ме без душа!
Исках едно нещо - до теб да съм вечно,
да потъвам в очите ти, да ме галят ръцете ти,
исках го, желаех го сърдечно,
"принцът от приказките" – за мен това бе ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никол Григорова Всички права запазени
