Напразно дирих обич под Луната

(Сред малкото ми стихове,

които носят дата,

са как съм дирил обич под Луната.

След тази нощ минАха две години!

Сега читатели ще имат ли - не зная -

способни да ги дочетат до края.

Ала  луната толкоз жарко свети,

че пак си спомних тези си куплети).

НАПРАЗНО ДИРИХ ОБИЧ ПОД ЛУНАТА*

Когато в пълнолуние Луната
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети,
и тръгва всичко живо на земята,
по някакъв могъщ, предвечен зов,
да търси свобода или любов,
аз тихо се измъкнах от кревата.

Внезапно идва всичко на света,
но най-внезапна идва старосттта.

Щом в тялото ми още блика мощ,
защо да пропилявам тази нощ?
Греховно е в такава нощ да спиш!
В такава нощ - да любиш и твориш!

Измъкнах се, и гъвкав като видра,
изтичах до квартирата на Либра.

Съзрях я - на балкончето седеше.
И ми се стори чушки да печеше!

Седи на столчето, разтворила колене.
А чушкопекът й - стои пред нея;
с лъчи приятни фустата й грее.

За да не е "студена самодива",
е нужно топлина да я облива!

По някакви едва понятни знаци,
разбрах, че джи ес ема й е на вибрации.

И вероятно мисли за мъжа си!

Припомня си похвалата голяма:
"Ти готвиш даже по-добре от мама!"

А може тази нощ да й рече,
че от баща му по-добре пече!

Днес тя не иска никой друг да вижда -
ще ме прогони и ще ме обижда,
ако съм луд при нея да се вмъкна!

Погледах я с любов...! И се отдръпнах.

Дали покрай Амарче да не мина?
Ще си побъбрим за любов двамина.
Любима ми бе тя, след нея тичах.
Преди да я познавам - я обичах!

Но скрита беше тя зад щори и зад мрежи -
макар и с най възвишени стремежи
не би се вмъкнал там дори комар!
А аз все пак се водя за Ангар!

Във сайта имам две любими котки.
Но те сега са апатични, кротки.
Не им е до любов и до хазарт.
Ще ги потърся някъде през март!

Припомних си и за Йоанна Вас!
Но да я търся не помислих аз:
представих си, как чехлите събули,
творят със страст и в транс сега с Цефулес!

Но как не се присетих изведнъж!

Та аз си имам своя страст - Винета!

Красива, стройна, весела, напета!
И винаги петимна е за мъж!

Отправих се натам - там още свети!
И кучето, разбира се, не спеше.
Но то към мене дружелюбно беше,
че Ристю щом замина за чужбина,
аз не пропусках случай да намина.

За жалост, всяка сладост е до време.
И Господ бог реши да ми я вземе!

В един ужасен, страшно тъжен ден,
в сърцето й ликът ми бе сменен
с никка на "тъпанари" и "пъдари"!

Надникнах в прореза покрай пердето,
и що да видя - мястото заето!

И не от "братовчед" или от друг "роднина" -
там бяха Копи, Марта и Калина!

И някоя изрече: "Въх и ас!
Щом мъж пристъпи, със тигана - "Прас!"
Ще го халосам яко по главата,
а вие бързо - ключа във вратата,
и после за краката, та в кревата!..."

Макар че нищо не ми стана ясно,
все пак разбрах, че тука е опасно!
"Изглежда нещо лошо се пече!
Я да се махна, да се оттече...!"


Обаче накъде?
При Веси Лина!
Разбира се, към Шумен ще намина!

Намерих къщата и я завиках.
Ала съседката й само предизвиках:

- Не я търсИ! Май само ти не знаеш,
че те са с Папарака. Като в раят!

"Дано и Ника, рекох си, не знае,
че инак тия двама ще се каят!"

И пак съм сам-самичък под небето,
където,
на небесния престол,
в зелено-жълто-ален ореол,
луната, като златен кораб, плува.

Къде е Пинче - да я нарисува...!

Къде е Пинче!?!?!?!?

Двете със Естела
Родопа планина ги е поела!

И тук си спомних за Миднайт Уич!
Миднайт Уич е за мъжете бич!
Две седмици и в нея влюбен бях,
но думичка да чуя не можах!

"Любовта се надигаше в мене,
в нетърпение - да разцъфти!
Но внезапно сдържано-студена,
като цвете подсече я ти!
И умря тя - детенце невръстно,
недостигнала младост и мощ,
като светла зора, след която
веднагА е настъпила нощ!"

Но аз това убийство й простих,
добрите чувства с нея - съхраних.
Не я упрекнах, не тая омраза.
Отдавна й простих, че ми отказа.

Уич и този път не проговори.
Вратата на килера ми отвори
и ми посочи да си избера
килимче, черен клон или метла!

И аз набързо нещо си избрах,
и вихром към Родопа отлетях.

На хижата под дървената стряха,
прегърнати, Естела с Пинче спяха,
сред мили ученичета безброй,
сред ангелчета-херувими рой.

Ръката в лакът Пинче беше свила,
и междуметието си прикрила.

Понечих по-отблизо да се взра,
но тук един Кентавър изпръхтя.
Размърда ноздри и присви ушите,
любезно си оголи и зъбите.

- Не се надявай че ще разреша!
Единствен аз с тях може да греша!

И тук ми писна!
Да се невидели!
По дяволите Пинчета, Естели!
Кентаври, кранти, мулета, катъри!
За всичко и навсякъде - кахъри!

Припомних си със обич за Калина.
Калина е чаровна!
Златна мина!
Но щом дойдоха Лари с Калигула,
за нея се превърнах в кръгла нула!
Сега и Богест!
При това видях -
тя тази вечер пак е при Винета.
С Винета двечките са неразделни -
обичат се, ревнуват и се дебнат.
Възможно е и с двете да поспиш,
но първом трябва да ги отделиш!

Не си помислих въобще за Рони!
Не е за мен - за нейните балони
са нужни бойни, истински патрони,
и много млад и издръжлив ловец,
и смел и много бърз, умел стрелец!

И тука беше време да си кажа,
че ми е време от любов да се откажа!

Но ме поведе бедното сърце
към бодуарите на Алфа Це!

Макар че публично не го изричам,
аз често стиховете й прочитам!
Пропити от тъга, от кротка нежност,
тъй близки са до моята душевност!

Открих я да се гушка във кревата
до свойта мила дружка - Самотата!

Целунах я по спящото оченце,
и й прошепнах тихо, на ушенцето:

- Кажи й да си тръгва - самотата!
Ще ни е тясно - тримата - в кревата!

Тя бавно, много бавно се събуди,
и ми отвърна, без да се учуди:

- Не тя - оттука ще си тръгнеш ти!
Макар на благороден да се правиш,
ще ме налюбиш и ще ме оставиш!
Къде по-вярна ми е Самотата!
Тя винаги е вътре в мен, в душата ми!

И аз, след като й се извиних,
обратно към квартирата си  свих.

Завърнах се при свойта самота!

Прегръщах се със нея, ядох, пих!
И тя ми продиктува този стих!


___
* Съжалявам, че тъй като е по стихове и коментари в "ХуЛите" от лятото на 2005 година, това стихотворение не е понятно за онези, които по това време не са били част от този сайт.