10.09.2019 г., 13:15 ч.
Напук
Пет стиха написах за тебе
и всички във коша стоят.
И сълзите си там ще оставя
върху горещите думи да валят.
Дано изтрият всичко,
до последния ред.
Да се стича мастило по листа,
да заприлича на теб.
Защото в сънищата размазан
пак идваш неканен, нелеп.
И пак се раждаш, когато
изтрила съм всеки куплет.
С безсъние пробвах - не става,
очите ми виждат пак теб.
Дори когато те няма,
очертават твоя силует.
Дали пък тогава неволно
бягам, за да дойда пак тук?
Шестия стих аз написах -
посветих го на тебе напук!
© Симона Богданска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така е, Ванка. Благодаря ти!
-
Невъзможно е да се избяга от нещо, което е свързано с невидима връзка! Колкото повече бяга човек, толкова повече възелът се затяга. Изхода е, да се приемат нещата такива, каквито са! Поздравления!
-
Огънят е добра идея... и красива 😁! Много се радвам, че стихотворението ти е допадпало 🤗
-
Прекрасно стихотворение, много ми допада. Близо е до сърцето. Аз също съм хвърлял много стихове в кофата, но накрая установих че огънят има по - добър ефект 🙂
-
Напук понякога излиза по-добре
-
Благодаря за положителните коментари!
-
Една огромна усмивка за вас, поднесена с благодарности
-
Много ми хареса идеята! Поздравявам те!
-
Има обещаващо начало!
Успех! -
Интересно.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Понравилось!