Напук
Пет стиха написах за тебе
и всички във коша стоят.
И сълзите си там ще оставя
върху горещите думи да валят.
Дано изтрият всичко,
до последния ред.
Да се стича мастило по листа,
да заприлича на теб.
Защото в сънищата размазан
пак идваш неканен, нелеп.
И пак се раждаш, когато
изтрила съм всеки куплет.
С безсъние пробвах - не става,
очите ми виждат пак теб.
Дори когато те няма,
очертават твоя силует.
Дали пък тогава неволно
бягам, за да дойда пак тук?
Шестия стих аз написах -
посветих го на тебе напук!
© Симона Богданска All rights reserved.
