Пет стиха написах за тебе
и всички във коша стоят.
И сълзите си там ще оставя
върху горещите думи да валят.
Дано изтрият всичко,
до последния ред.
Да се стича мастило по листа,
да заприлича на теб.
Защото в сънищата размазан
пак идваш неканен, нелеп.
И пак се раждаш, когато
изтрила съм всеки куплет. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up