НАПУК
НАПУК
Не плачи, небе, над есенен бряг.
Не поливай гората по голите клони.
Дните студени нижат се в бяг,
а топлите стапят се в свойта ирония.
Не тъжи за своите сини очи,
вятър мъглата бързо ще духне.
Пак с него ще литнат студените дни,
пак топлите, изгорели ще рухнат.
Не ридай, небе, усмихни се напук,
просто сезони нижат се - бесни.
Виж, вятърът пее по голите буки,
на мига наслади се - просто е есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
