21 oct 2006, 16:04

НАПУК

  Poesía
913 0 12

НАПУК

 

Не плачи, небе, над есенен бряг.

Не поливай гората по голите клони.

Дните студени нижат се в бяг,

а топлите стапят се в свойта ирония.

 

Не тъжи за своите сини очи,

вятър мъглата бързо ще духне.

Пак с него ще литнат студените дни,

пак топлите, изгорели ще рухнат.

 

Не ридай, небе, усмихни се напук,

просто сезони нижат се - бесни.

Виж, вятърът пее по голите буки,

на мига наслади се - просто е есен...

 

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...