21 oct 2006, 16:04

НАПУК

  Poesía
912 0 12

НАПУК

 

Не плачи, небе, над есенен бряг.

Не поливай гората по голите клони.

Дните студени нижат се в бяг,

а топлите стапят се в свойта ирония.

 

Не тъжи за своите сини очи,

вятър мъглата бързо ще духне.

Пак с него ще литнат студените дни,

пак топлите, изгорели ще рухнат.

 

Не ридай, небе, усмихни се напук,

просто сезони нижат се - бесни.

Виж, вятърът пее по голите буки,

на мига наслади се - просто е есен...

 

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...