НАПУК
Не плачи, небе, над есенен бряг.
Не поливай гората по голите клони.
Дните студени нижат се в бяг,
а топлите стапят се в свойта ирония.
Не тъжи за своите сини очи,
вятър мъглата бързо ще духне.
Пак с него ще литнат студените дни,
пак топлите, изгорели ще рухнат.
Не ридай, небе, усмихни се напук,
просто сезони нижат се - бесни.
Виж, вятърът пее по голите буки,
на мига наслади се - просто е есен...
© Ивайло Яков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
