Напук на лошия късмет
Не искам да те моля пак да се завърнеш ти.
Обричам се на самота, не искам твоите лъжи.
Защо отне ми ти съня и хубавите дни?
Защо с мен се подигра? Изчезват моите мечти.
Отивай си, не ме мисли! Живота свой ти продължи.
Ще бъда силна и без теб, напук на лошия късмет!
В живота си човек греши, но важно е да продължи.
Да вдигне гордо той глава - НЕ винаги ще е така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
