6.06.2013 г., 10:15

Наранената принцеса

1.2K 0 2

 Такаа, аз не съм добър в лириката и тази

 творба я направих, само

защото приятелката ми Сиси ме помоли.

 Не съм спазвал никакви правила.

 Е, нека това е специален поздрав за теб, Сиси^^

 

Наранената

принцеса

 

 

Какво е това навън?

Толкова красиво и прекрасно?

Сякаш излязло от сън,

потайнствено, желано, опасно.

 

Може би богиня Венера?

Или пък прекрасната Елена?

Гледайки я, цял аз треперя

и красотата ù не мога да измеря.

 

Навън се шири прекрасна равнина

и птички прекрасно пеят,

слънцето огрява високата планина,

но погледът ми върху момичето остава.

 

С фигура, стройна и висока,

очи като искрящи диаманти,

усмивка, блестяща и широка,

и лице, обсипано с брилянти.

 

Косите ù, по-черни от нощта

и гъсти като лъвска грива,

устните ù, по-алени от кръвта,

сочни като ягода дива.

 

Стои там тя и тихо шъпне.

Отсреща, в огромната пустош,

но гласът ù безпомощно глъхне,

отнасян надалече от вятъра лош.

 

Едва успявам да доловя

през този прозорец дебел,

скръбните ù, тъжни слова,

и как мракът душата ù е превзел.

 

Ясно аз усещам

как сърцето ù, ранено и кървящо,

с болка всяка минута посреща

и плаче от скръб горящо.

 

Отхвърлена, измамена и наранена

от един долен плъх,

тя няма да спре, убедена,

да проклина живота до сетен дъх.

 

Силно се надявам обаче аз,

че някой сърцето ù ще изцери

и тоз любовен мраз

завинаги надалече ще прогони.

 

Щастието пред нея да разкрие,

да я освободи от таз мъчителна завеса

и с безкрайна обич да обвие

таз наранена принцеса.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...