Наречена на твойто име
Година време...
И бързо отлетяха часовете,
в които бяхме заедно с теб.
И жадни, ред по ред четяхме редовете,
и пиехме...
от извора вода...
И взирахме се, плахо, неспокойни,
в тъмната прегръдка на нощта.
Но там, във мрака...
имаше безброй светулки,
които с нас споделяха мига.
И бяхме близо.
Толкоз близо...
Един до друг, почти.
Задавам си въпроси след въпроси,
но все не мога отговор
за тях да дам.
Защото...
Превърнаха ме в сянка, на която
отнеха и последната мечта...
И...
ще продължавам да се боря...
Защото... в себе си аз нося
частицата от свобода,
наречена на
твойто име...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
