28.11.2017 г., 0:39 ч.

Наречено 

  Поезия
489 0 2

Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.

 

Все пак с надежда,
загърнат с утеха,
останал без нищо,
с изкърпена дреха.

 

Недей поглежда
към нищо земно,
ти виждаш всичко
добро в човека.

 

Когато свежда
глава във шепа,
ти му прошепваш
вярна пътека.
 

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??