28 нояб. 2017 г., 00:39

Наречено 

  Поэзия
490 0 2

Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.

 

Все пак с надежда,
загърнат с утеха,
останал без нищо,
с изкърпена дреха.

 

Недей поглежда
към нищо земно,
ти виждаш всичко
добро в човека.

 

Когато свежда
глава във шепа,
ти му прошепваш
вярна пътека.
 

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??