Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.
Все пак с надежда,
загърнат с утеха,
останал без нищо,
с изкърпена дреха.
Недей поглежда
към нищо земно,
ти виждаш всичко
добро в човека.
Когато свежда
глава във шепа,
ти му прошепваш
вярна пътека.
© Константин Дренски Все права защищены