28 nov 2017, 0:39

Наречено 

  Poesía
491 0 2

Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.

 

Все пак с надежда,
загърнат с утеха,
останал без нищо,
с изкърпена дреха.

 

Недей поглежда
към нищо земно,
ти виждаш всичко
добро в човека.

 

Когато свежда
глава във шепа,
ти му прошепваш
вярна пътека.
 

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??