Nov 28, 2017, 12:39 AM

Наречено 

  Poetry
488 0 2

Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.

 

Все пак с надежда,
загърнат с утеха,
останал без нищо,
с изкърпена дреха.

 

Недей поглежда
към нищо земно,
ти виждаш всичко
добро в човека.

 

Когато свежда
глава във шепа,
ти му прошепваш
вярна пътека.
 

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??