Наричам те Вълшебство
Тя е влюбена лудо в дъжда.
Танцува сред капките, говори си с тях.
Греят очите й – малки щастливи слънца,
а лъчите им кехлибарени милват света.
Сякаш с капчици ултрамарин
нейните мигли докосват сега
платното на моите шантави дни
и синьо вълшебство твори Любовта...
Рисува по устните, слива потайно
бисерни сферички в дивни слова,
тя е бяла магия, извива омайно,
гъвкаво тяло в танц под дъжда.
Тя е вълшебница, влюбена в ритъма
на сърцата, търсещи жива вода.
Претворява сълзите си в глътчици истина,
изпод ресниците й, нежно струи светлинка.
Тя е влюбена в своя танц под дъжда.
Говори си с капките за смешни неща.
Тя е добричка до лудост, вълшебна душа
и обожава с кехлибарени длани да милва Света...
Кирил Ганчев / Кирето /
21.08.2018 г.
някъде из Рила планина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
