Наричане
И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън
и птиците завръщат се обратно,
за слънцето това е непонятно,
през януари време е за сън.
И зимата полите си присви,
нечакан вън развихри се южнякът,
не можеше ли малко да почака?
На сняг не се порадвахме, уви.
Годината е млада и добра,
каквото има, то ще се и случи,
случаен блясък е в очите кучи
и топлинка – под старчески ребра.
Дано дари усмивки, светлина,
а старата със себе си да носи,
и болестите и децата боси,
горчивата остатъчна вина.
И лястовици с тръпнещи души,
на гръб да носят пак надежда бяла,
да няма смърт и болка, и раздяла,
разплаканите Бог да утеши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
