Jan 2, 2022, 12:05 PM

Наричане 

  Poetry » Phylosophy
235 2 6

И пак е подранила пролетта,
нетърпеливо земна гръд проболи,
какво, че вън дърветата са голи,
кокичетата с дръзка белота,
покланят се, и звънват трели вън
и птиците завръщат се обратно,
за слънцето това е непонятно,
през януари време е за сън.

 

И зимата полите си присви,
нечакан вън развихри се южнякът,
не можеше ли малко да почака?
На сняг не се порадвахме, уви.
Годината е млада и добра,
каквото има, то ще се и случи,
случаен блясък е в очите кучи
и топлинка – под старчески ребра.

 

Дано дари усмивки, светлина,
а старата със себе си да носи,
и болестите и децата боси,
горчивата остатъчна вина.
И лястовици с тръпнещи души,
на гръб да носят пак надежда бяла,
да няма смърт и болка, и раздяла,
разплаканите Бог да утеши.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честита да е Новата година, Мите! Благодаря!
  • Звучи като благослов и понеже думите имат магическа сила, наричането ще се случи. Както винаги прекрасно! И честита Нова година!
  • Честита Нова година, приятели! Благодаря ви за търпението, подкрепата и усмивките, които ми дарявате!
  • ЧНГ!!!
    Жива, здрава!
    Метлата в ъгъла, златни уста наричат...
  • Много е хубаво, Наде! Финала е прекрасен!
  • Хубаво е твоето наричане, Наде! Да бъде!
Random works
: ??:??