Наричане
Дали е ангел… дявол знае
Жена е… страст и вопъл
"Женско биле" Жени Иванова
***
На пъстро моминско цвете ухае.
На счупена стомна с бистра вода.
На глътка въздух и огън блуждаещ
… и клетва, дето обръща съдба.
И звънва песен на сребърни пафти,
и сбруи на буйни черни коне.
Пълзи луната по знойните пазви,
надвисва сякаш оловно небе.
Дъждовно, тихо, с отчайваща горест
навярно пак ще заплаче нощта.
До голо капят листата на орех,
налива плода си дива лоза…
… налива копнеж, налива до лудост,
до тежката бездна на вълчия глад.
А може би ще се случи и друго –
да трепне с ярост моминският глас:
„Проклетата стомна да ми напиеш
и пак… и пак да ти съхне уста.
Да не помага най-силното биле…
…че съм клетва и обръщам съдба.“
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
