Наричат ме...
С изящни фини
дълги пръсти
държи
сребърна хурка –
танцува.
Гъвкаво ефирно
безспирно
върти и усуква
света
ти се струва…
Нишката светла
завърта, контраст на
къдриците черни –
прекрасна!
И млада
в очите си сини
безмерно
безстрастно
вретено умело
подхвърля
всевластна.
Различни къдели
грациозно разделя
с умерени жестове –
котка.
Пластично извива се…
мрежата свива се –
тестове…
прави с очите си –
КРОТКИ.
А синьото смила
твоето минало…
твоето бъдеще
нямаш контрол
само си смаян.
Във лен отчаян…
И през станиол
жадуваш я нежно,
а тя с небрежност.
Забавя… Добавя…
Не чака!
Кафена нощ
към дневното мляко!
"Аз съм детето
на земята
на небето.
Мойра, изричай ме
преда съдбата
на всички вселени
с това златно вретено.
Смъртен – обичай ме.
Ничия – близка,
когато умираш,
ще ме поискаш…
Или преди това...
Без да потрепна.
Мен!
Скандалната Великолепна!
За да ме видиш,
ще трябва да дойдеш.
Убоден! –
при мене.
По-ниско,
по-ниско…
Поискай…
На моето вретено,
ЖИВОТА!
Наричат ме Клото…"
!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
