15.09.2010 г., 22:23

Нарисувах дървеса

650 0 2

Нарисувах дървеса,

които размишляват:

самовглъбени в себе си,

преплетени,

замислени до корена

на земното си битие...

 

Какво очаквате,

зелени братя?

Не виждате ли –

крехка е земята,

а почвата –

пропита от лъжи и химия!

 

Ще ви оставят ли

те – хората –

да дишате,

или ще изсмучат

топлите ви сокове

направо от недрата на живота...

 

така,

както биха причинили смърт

на самите себе си?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...