15.09.2010 г., 22:23

Нарисувах дървеса

655 0 2

Нарисувах дървеса,

които размишляват:

самовглъбени в себе си,

преплетени,

замислени до корена

на земното си битие...

 

Какво очаквате,

зелени братя?

Не виждате ли –

крехка е земята,

а почвата –

пропита от лъжи и химия!

 

Ще ви оставят ли

те – хората –

да дишате,

или ще изсмучат

топлите ви сокове

направо от недрата на живота...

 

така,

както биха причинили смърт

на самите себе си?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...