Sep 15, 2010, 10:23 PM

Нарисувах дървеса

656 0 2

Нарисувах дървеса,

които размишляват:

самовглъбени в себе си,

преплетени,

замислени до корена

на земното си битие...

 

Какво очаквате,

зелени братя?

Не виждате ли –

крехка е земята,

а почвата –

пропита от лъжи и химия!

 

Ще ви оставят ли

те – хората –

да дишате,

или ще изсмучат

топлите ви сокове

направо от недрата на живота...

 

така,

както биха причинили смърт

на самите себе си?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...