Sep 15, 2010, 10:23 PM

Нарисувах дървеса

654 0 2

Нарисувах дървеса,

които размишляват:

самовглъбени в себе си,

преплетени,

замислени до корена

на земното си битие...

 

Какво очаквате,

зелени братя?

Не виждате ли –

крехка е земята,

а почвата –

пропита от лъжи и химия!

 

Ще ви оставят ли

те – хората –

да дишате,

или ще изсмучат

топлите ви сокове

направо от недрата на живота...

 

така,

както биха причинили смърт

на самите себе си?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...