Нарисувах си усмивка
Целувай ме като за последно,
утре си отивам неусетно.
Липсата ми надали ще забележиш,
нима без наличието ми някого ще го боли.
До вчера бях хаос,
за утре не ми се мисли,
в нищото запътена без глас,
се моля само за един последен час.
Живях в сянка,
(никой не ме попита как съм),
понякога е по-добре да избягаш,
в тъмното сълзите са звезди...
Но не дойдох, за да плача,
(преди да вляза, нарисувах си усмивка)
прегръщай ме и гледай ме като че ли съм ти единствена,
какво ти пука - утре няма да ме има… нали…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
