Нарисувах своите чувства...
Миналто пак назад ме повлича...
Сърцето от мъката се свива,
а Съдбата, сякаш жадна за сълзите, отново ме обрича...
Самотата всичко в мен убива.
Без любов, без доброта, без вяра е душата изтерзана.
Сякаш дяволската злоба мен и моите мечти обхвана...
Не спира да боли от безкрайните беди.
Защо на мене, Боже, таз присъда отреди?!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
