Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Ала защо боли ме от това?
Казват, че любовта изкуство е,
а невъзможната най-висше при това...
Ако най-красивото се ражда само с болка,
то нашата е по-красива от звезда...
И нека ме боли тогава, до кръв
рисувай с обичта си в моята душа...
С ръцете си, изкусни четки,
пожар рисувай във кръвта...
С устните си, огнени и жарки,
рисувай в мене пулса на страстта...
Направи ме тъй красива, както
ме виждат твойте влюбени очи
и издигни за мен висока клада
и от любов на нея творбата си ти изгори...
Като ревнив художник, който
не иска друг да види тази красота
и само в спомените твои жива
нека завинаги остане любовта...
© Надежда Всички права запазени