Нарисувай ме
Обичам да рисуваш ме, със устни,
с премрежен поглед, да те гледам -
като скулптор, да ваеш ми изкусно -
тялото, потръпващо във нега!
С очите си, рисувай ме копнежно!
За бегъл фон - косите разпилей!
И лудост дай ми - за небрежност!
И не...не спирай, моля те, недей!
По памет, в мрака ме рисувай!
От мен не искай, кротко да стоя!
И смело с багрите флиртувай,
но цветът основен - ще е Любовта!
Рисувай ме с диханието - в бяло,
да пия от забравата на Лета* !.....
И от смърт любовна, отмаляла -
с акордни щрихи - довършѝ портрета!
* Лета - реката на забравата и смъртта в царството Хадес, в гръцката митология
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
