14.08.2019 г., 17:00

Нарисувай ме... в безкрайно синьо...

2K 4 8

Нарисувай ме!

С онази жива дързост на душата,

с която само ти умееш да ме чувстваш.

Разпръскай цялата си светлина от пламък,

като знамение, нишан по кожата.

 

А после?

Скрий ме в полета на думите,

с безброй светулки светещи с обичане.

А аз... ще бъда там, в небето ти,

трапчинка живост – от перце на Феникс.

 

Нарисувай ме...

в безкрайно синьо...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...