Нарисувай ми...
Нарисувай ми небе -
нощно, ясно, със безброй звезди.
Месечина пълна нека също грее
и със сияние тъмата озари.
Нарисувай ми поляни -
необятни, чудни, с хиляди цветя,
и от лунните лъчи обляни,
да се сливат със нощта.
Нарисувай ми и пламък буен,
във костите си да го вплета,
да напомня ми за погледа ти нежен,
щом остана аз сама.
А накрая, като за последно,
ти сърце ми нарисувай.
Моето вземи го даром
и безмълвно се сбогувай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мили Всички права запазени
