Нарисувай ми небе -
нощно, ясно, със безброй звезди.
Месечина пълна нека също грее
и със сияние тъмата озари.

Нарисувай ми поляни -
необятни, чудни, с хиляди цветя,
и от лунните лъчи обляни,
да се сливат със нощта.

Нарисувай ми и пламък буен,
във костите си да го вплета,
да напомня ми за погледа ти нежен,
щом остана аз сама.

А накрая, като за последно,
ти сърце ми нарисувай.
Моето вземи го даром
и безмълвно се сбогувай...