Нарисувай ми небе -
нощно, ясно, със безброй звезди.
Месечина пълна нека също грее
и със сияние тъмата озари.
Нарисувай ми поляни -
необятни, чудни, с хиляди цветя,
и от лунните лъчи обляни,
да се сливат със нощта.
Нарисувай ми и пламък буен,
във костите си да го вплета,
да напомня ми за погледа ти нежен,
щом остана аз сама.
А накрая, като за последно,
ти сърце ми нарисувай.
Моето вземи го даром
и безмълвно се сбогувай...
© Мили All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
