Нарисувай ми небе -
нощно, ясно, със безброй звезди.
Месечина пълна нека също грее
и със сияние тъмата озари.
Нарисувай ми поляни -
необятни, чудни, с хиляди цветя,
и от лунните лъчи обляни,
да се сливат със нощта.
Нарисувай ми и пламък буен,
във костите си да го вплета,
да напомня ми за погледа ти нежен,
щом остана аз сама.
А накрая, като за последно,
ти сърце ми нарисувай.
Моето вземи го даром
и безмълвно се сбогувай...
© Мили All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
