beti (Бехрин)
421 4584
26.05.2009 г., 23:27 ч.

Нарисувай ми после човечност... 

  Поезия
648 0 9

постреляй…

 

цяла съм все още

събирам се на кръпки…

дишам

 

и себе си творя по памет…

 

а части поостанаха

излишни…

 

някъде по пода се търкалят

пречупени криле

размити ноти

 

и черното по лака ми се лющи

и стъклено пречупва се

в очите…

 

защото

тишината

ослепява…

 

постреляй…

 

да си нарисувам ли мишена?

 

върху гърдите

като роза…

 

(жълта или кървавочервена)

 

………………

 

***

 

съградих си

от капки

вина…

 

ореол

вечер позирам с него

предсмъртно

после умирам

и раждам се в зов

 

моделирам се

непробудно…

 

съградих си

до камъка

дом

да ме топли

с ръце посивели

 

тук е тихо

и топло

почти

имам музика

за прозрели…

 

съградих си

по памет

Луна

с твоя образ

говорим си

вечер

 

Хайде

простреляй я тази тъма!

 

нарисувай ми

после

 

човечност…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??