Нарисувай ми после човечност...
постреляй…
цяла съм все още
събирам се на кръпки…
дишам
и себе си творя по памет…
а части поостанаха
излишни…
някъде по пода се търкалят
пречупени криле
размити ноти
и черното по лака ми се лющи
и стъклено пречупва се
в очите…
защото
тишината
ослепява…
постреляй…
да си нарисувам ли мишена?
върху гърдите
като роза…
(жълта или кървавочервена)
………………
***
съградих си
от капки
вина…
ореол
вечер позирам с него
предсмъртно
после умирам
и раждам се в зов
моделирам се
непробудно…
съградих си
до камъка
дом
да ме топли
с ръце посивели
тук е тихо
и топло
почти
имам музика
за прозрели…
съградих си
по памет
Луна
с твоя образ
говорим си
вечер
Хайде
простреляй я тази тъма!
нарисувай ми
после
човечност…
