vladetoned (Владислав Недялков)
315 6481
16.06.2023 г., 10:19 ч.  

Народ безволев 

  Поезия » Гражданска
398 5 15

ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА

 

VIII. НАРОД БЕЗВОЛЕВ

 

Не смогна Климент беззаветно[i]

с писмото да те извиси.

И бе насилван, бе и клет, но

защо в стремлението си

 

потъваш в грешно себелюбие,

да се харесаш във Facebook?

Знай, материалното погубва

душата ти!... Като в юмрук

 

те стиска битката за хляб…

А питащи: "Кой Вазов беше?",

децата рецитират рап,

чак стихове прописа Гешев!...

 

И с дрешките от моден бранд

си роб на реплики… Неволно,

брошурите на Кауфланд

са твоя истински настолник…

 

Потомък на раята клета

откривам в погледа ти трескав.

Тя и пред двайсет заптиета

се скри и изостави Левски!

 

А Милин камък стене: „Жив е

той, жив е!“, ала сам от Вола

тъгува Ботев, че погива

народът му така безволев.

 

 

15.06.2023 г.

 

 

 

 

[i] Б.а беззаветно – нар. всеотдайно, самоотвержено

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти от все сърце, приятелю! Бъди здрав и още дълго ни радвай с красивото си творчество.
  • Така е, Влади! Народът ни е с прекършена воля! Прословутата Демокрация съвсем го съсипа!... Поздравления за гражданската позиция! Дерзай, приятелю!
  • Благодаря ви от все сърце, господин Тенев, за насоките, които ми давате. Определено знам, че стихът ми не е идеален, но както казах, не е лошо човек да си признае, че се учи, да се “приземи” и да не се самовеличае. Винаги съм отворен за градивна критика и я приемам с радост…
    Албенка, твоята подкрепа и добрина, духовна чистота и безкористно приятелство, са силата, която противодейства с обратен знак на разрушителните стихии в живота ми и ме тласка да се боря. Обещал съм ти го, знаеш! А твоя боговдъхновен и ювелирно структуриран стих е свещена творческа нафора за мен.
    Благодаря ви от все сърце, Стойчо, Петър! Идеята на стихотворението е не да “охулва” народа ни, който е проливал кръвта си до последна капка за националния идеал, и аз в много мои стихотворения се прекланям пред него! Всъщност цялата “Оставям си докрай сърцето” е вид лирично преклонение. Просто искам да накарам съвременника ми да си отвори очите. “Щом нещо за Родината си дал, то българин наричай се тогава!”
  • А, добър си е народът. И ние сме част от него, добри или лоши. Малко се чете. Но много пишат. Защо?
  • Изрекъл си болезнени истини в това стихотворение, Влади, разтърсващо е!
    Аз не мисля, че родолюбие означава да се хвалим с достойнствата си и да премълчаваме слабостите си. Още повече това, което се случва пред очите ни, няма как да предизвика чувства на радост и национална гордост.
    А поетичният ти талант е очевиден за всички и блести все по-ярко, колкото и някои да се опитват да хвърлят кал по него. Винаги си личи добронамерената критика, която е градивна, за разлика от тази, която има за цел да смачка, да разруши, да унищожи... Към втората е добре да си изработиш имунитет.
    Следвай творческата си интуиция и Бог да те вдъхновява!
  • Най-тежко за един творец е да не бъде забелязан, не да го критикуват. Точно това се случва на Н. Вапцаров. После получава Международна награда за мир и е преведен на над 60 езика. Гражданската ти лирика прилича на неговата. Чичо ми казваше: "Класовата борба е по-непреходна и от любовта. Пиши за социалните неправди!" Така виждаше нещата той от камбанарията на неговите 90 години.
  • Трудно е да се вини цял един народ...
    Но пък, като знам,че съм биологична единица от нашия народ,който носи съдбата си на този кръстопътен разнобой!И все пак е оцелял!
    Някой да знае костите на поне един български цар?!
    Предателства има в почти всички епични моменти.
    Дори спартанците на Леонид са предадени.
  • Благодаря ти от все сърце, приятелю! Винаги съм казвал, че се уча от теб и Албена, макар стиловете ни да са толкова различни, аз попивам метафорите, алюзиите и чувствеността на поезията ви, защото вашето творчество е истинска поезия! Благодаря ти от все сърце, Селинга! В твое лице открих отново красотата на братския ни език. Антоанета, на теб дължа толкова много. Ти ме подкрепяше в най-трудните ми моменти и добрината ти е достойна за възхищение!
  • Много силен и актуален стих, Поете мой!
    Самият факт, че писането ти е толкова силен дразнител за някои твои критици подсказва мощта на перото ти. На верен път си и затова без съмнение си обект на завист. Застани над всички тамастични изяви и остави перото да те води и занапред!

    "Знай, материалното погубва
    душата ти!... Като в юмрук

    те стиска битката за хляб…
    А питащи: "Кой Вазов беше?",
    децата рецитират рап,
    чак стихове прописа Гешев!...
    ...
    Потомък на раята клета
    откривам в погледа ти трескав.
    Тя и пред двайсет заптиета
    се скри и изостави Левски!

    А Милин камък стене: „Жив е
    той, жив е!“, ала сам от Вола
    тъгува Ботев, че погива
    народът му така безволев."


    Огромни адмирации!
  • Това с лайковете във Фесбука е много актуално. Дано тук не стане като във Фейсбука, дано!
  • Така е и при нас сега.
    "Зимата пее свойта зла песен,
    вихрове гонят тръни в полето,
    и студ, и мраз, и плач без надежда
    навяват на теб скръб на сърцето."
    Христо Ботев
  • Много хубаво стихотворение приятелю.
  • Благодаря ви за компетентния коментар, господин Станков! Всъщност вие само може да лепите етикети, да обвинявате, без да се аргументирате. Това показва слабостта ви! И знам че римуването не е поезия, но знаете ли с какво се римува Валери?! С трепери...Не треперете, нямам за цел да ви отнема величието на поет, който всъщност "цикли" все на едно място, все в едни и същи теми, без идея...Аз поне съм богат с тях! Хубав ден ви желая.
    Извинявам се на всички останали в сайта, че въобще отговарям, но мен дори болестта не можа да ме прекърши, камо ли някои тук?...Благодаря ви от все сърце, Георги, Наде! Бъдете здрави и творете, за да мога да попивам поезията ви.
  • Силна и правдива е творбата ти, Влади.
  • Е, добре си нарисувал роба,
    на който друг е все виновен
    докато със салют (след боба)
    търси бъдеще... във спомен...

    И тъй и все не проумява,
    че на тази свобода,
    която друг все му я дава
    виси талонче... със цена...

    И влачи жалко битие,
    подобно карма от Всевишния,
    докато някога умре
    във ден... еднакъв със предишния...
    _____
    Да, такива са ни новите "идоли" с промоционален пълнеж...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??