purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
10.07.2009 г., 2:32 ч.

Народна 

  Поезия » Гражданска
470 0 7

 

 

 

Тънка ива

тънки клони спуща,

сянка да направи.

Под коси ù

някой като мине,

песен да послуша,

злоба да забрави.

 

Тънка ива

тънки клони спуща,

сянка вече прави.

Тънък иво

тънки клончета да спуща,

сянка да направи,

под коси му

някой като мине,

песен да послуша,

злоба да забрави.

Под коси ù

никой не минава,

песен се не спира

никой да послуша.

 

Тънка ива

дълго плака,

клони днес не спуща,

оредяха ù косите,

сам-сама очаква

птиче да премине

или вехто знаме.

 

Стара стене

стара ива,

стар войвода плаче,

че родина на колене

проси –

сирота

сираче...

 

Вечна ива

тъжно гледа,

куче вие,

хилят се палачи.

Ожени ме, мамо,

ожени ме

за това сираче!

 

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти!!!
  • Много ми хареса! Поздрав!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=mwmHK4xnidc&feature=related " target="_blank"> Музика >>> </a>
  • Фолклорна представа за живота,предаден чрез върбата... Умело използван митологичен образ...Дървото е медиатор между земния и отвъдния жиивот...
  • Хубав стих, умело използван народен стил.Брово!
  • ...да извият клони иво и ива накрая и щастливо да приключи!
  • Извинявам се на всички колеги, че съм го объркал до неузнаваемост и в този си вид няма нищо общо с истинската му структура.Причината е в моята пълна компютърна инфантилност и профанщина. Още един път - извинявайте!
  • Много интересно хрумване, Пурко!Силен подтекст.
    Браво!
Предложения
: ??:??