Народна
Тънка ива
тънки клони спуща,
сянка да направи.
Под коси ù
някой като мине,
песен да послуша,
злоба да забрави.
Тънка ива
тънки клони спуща,
сянка вече прави.
Тънък иво
тънки клончета да спуща,
сянка да направи,
под коси му
някой като мине,
песен да послуша,
злоба да забрави.
Под коси ù
никой не минава,
песен се не спира
никой да послуша.
Тънка ива
дълго плака,
клони днес не спуща,
оредяха ù косите,
сам-сама очаква
птиче да премине
или вехто знаме.
Стара стене
стара ива,
стар войвода плаче,
че родина на колене
проси –
сирота
сираче...
Вечна ива
тъжно гледа,
куче вие,
хилят се палачи.
Ожени ме, мамо,
ожени ме
за това сираче!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
