5.02.2020 г., 15:47

Народна песен

1.2K 6 15

Полегнала е Тодора

дибидюс гола на двора,

слънчев загар да събира,

мулатки да конкурира.

 

Врътка разнопосочно

тялото кръшно и сочно.

Плеска се с лосиони.

С вестник мухите си гони.

 

Де я съгледа Илия,

Илия – Тодорин комшия.

С поглед си сластен обви я,

че си е стар мераклия.

 

Той си белтъците врътна,

малко на сухо преглътна.

Гледката твърде подробна

събуди мисъл греховна.

 

Рече и:

–Как ми се иска,

комшу, да галя нудистка!

Тя да ми пълни очите,

аз да и пъдя мухите.

 

Но се на хълбок обърна

Тодора и му отвърна:

–Схващам ти аз интереса,

ама си сбъркал адреса.

 

Чудя се, как ли рискуваш,

чичка, с мен да флиртуваш!?

Знам я аз леля Илийца.

Стара е тя кръвопийца.

 

Ако сега се покаже,

направо ще те размаже.

Пипне ли тя цепеница

и ще остане вдовица.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 😀😃🤣 готино!
  • Весели мъжки мераци!
    Мяукане на котараци,
    сопата дето не знаят.
    Я, да мълчат и си траят!
  • Седят си двама дядовци на масичка на центъра, пийват си кафенце и изведнъж минава една много яка мацка. Единия от вълнение взел да й подсвирква, а другия го сръчкал и казал.
    - Какво правиш бе, Байчо?
    А другия:
    - Ами не виждаш ли свалям я.
    - Ти хубаво я сваляш, ама ако вземе да ти върже, ко прайш?
    - Ами как, какво? Бягам!
    Поздравления за веселото стихотворение. Извинявам се за отклоненията 😁.
  • Ха, ха... Точно! Поздрав, VasilIvanov!

Мерак

Ско́чи Койна бо́йна на двора,
залюля се яко стобора!
Изхвърчаха два падпадъка,
приключи́ им рязко фъндъ́ка!
Търчи́ Илия да се скрие, ...
882 5 10

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...