27.10.2014 г., 17:19  

Народни будители

1.6K 0 14

Те са незалязващо слънце за своя народ,
знаменосци верни на България до гроб,
неуморно обикаляха  градове и села,
и вярата събуждаха в изстрадалите сърца.
Те запалиха в незрящите тъжни очи
безсмъртен огън, който и до днес гори
с вълшебен пламък и ни дарява бели крила,
за да сбъдваме и най-невъзможната мечта.
Те ни научиха как да побеждаваме мрака,
да откриваме в полет на красотата знака,
да не се предаваме, напред да вървим,
неверието в себе си с вяра да победим.
Да помним, че силен е българският род,
че можем да намерим и в пъкъла брод,
който води към двореца на светлината,
където властват правдата и свободата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Латинка-Златна!
    Честит празник и на теб!
  • "Те са слънце незалязващо за своя народ,
    знаменосци верни на България до гроб,"
    Такива са народните будители!

    Честит празник, Rimoza!
  • Благодаря,Ангел!
    Благодаря, Исмаил!
    Благодаря, мила Иванка!
    Много ме зарадвахте! Честит празник - 1-ви ноември,
    денят на будителите!
  • Как не съм го видял до сега? Приеми благодарностите и поздравленията, Кръстина, от един учител!
  • Най силната сложна тематика да пишеш за свойта граматика!Но както винаги успяваш любов народна ти даряваш!Поклон пред тебе учителко народна!Найстина хубав стих!Радвам се че мога да го споделя!!!Поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...