15.03.2022 г., 15:40  

Снишаване

1.2K 4 21

 

                                 Нека носим йоще срама по челото,

                                синила от бича, следи от теглото...

                                                                         Иван Вазов

 

 

Ний не искаме във НАТО,

ний сме кротък, горд народ.

Наш'та тактика е стара,

запазила дом и род.

 

Не ни трябват самолети

нито танкове дори,

щом нашественик усетим,

с хитрост ще го победим.

 

С хляб и сол ще го посрещнем

и с усмивки на уста,

калашникът не пробива

преклонената глава.

 

Ний не плашим се от Путин,

ниско ний ще се снишим.

Който знае да се дупи,

си остава невредим.

 

Историята ни е славна.

Много лю́бим ний мира.

И германци и руснаци

посрещаме със цветя.

 

Никой нас не ще събори,

`щот` сме ниско - във калта.

Който лази - не поли́та.

За какво са му крила?

 

Посветено на всички "български патриоти",

снишаващи се пред руската инвазия в Украйна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Костадин !
  • Не мразя България а Българските управници,както не мразя Руснаците а Руския самозабравил се олигофрен.Поздрав Марко.
  • Благодаря за интересните коментари, Ина и Ивита !
    Уважавам вашето виждане. Надявам се, че и вие имате търпимост към моето.
  • Марко, виждам че си хумористично настроен, но хуморът ти наистина остава под стихотворението. Целият свят се оплаква от медийно затъмнение, а теб лично руският президент те е уведомил за своите намерения. Е, няма как да не оценя, че сме в сайт за художествено творчество... Нямам идея колко сериозен е бил българският народ, когато е казал: „на гол тумбак чифте пищови“, но признавам, че ти си от сериозните претенденти за писане на новата история.
  • Свикналият да пълзи, не може да лети. Истина!
    Но пък има и друго: За да полетиш, понякога трябва да сгънеш крилете си...Ама умно! В замяна ползу роду...
    Висш пилотаж, който упорито не намира място в нечии глави.
    Благодаря ти, Марко!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...