Насаме с Бога

4.12.2022 г., 15:49 ч.

Поезия

182 2 2

... много, Боже, мъчих се със теб,

ядох ти и хляба и калая,

питам се – за чий ми бяха чеп? –

Твоите измислици за Рая,

някога, когато бях добър –

трезвен, млад, красив и ненадеен,

ходех под дъждеца без чадър,

и красиви песнички ти пеех,

и под път, а нявга и без път,

шляпаха ми леките сандали,

и дори не знаех, че дъждът

може яки страсти да подпали,

и си мислех – всичко, що лети,

щом лети, и значи, че яде се,

ако можеш, Господи, прости? –

в мене безхаберника отнесен,

вярвах – из очите на жени –

се таят пъстървите безмълвни,

и – додето моят ден пладни,

залезът ми вапца всички хълми,

бърках из дълбоката вода –

да си хващам сомове и раци,

а сега съм старче със брада,

с три сантима виснали мустаци,

вече знам – из Твоя Божий свят

всяка живинка ми е любима,

а когато глупав бях и млад,

аз не подозирах, че те има,

Господи, за всичко ми прости? –

ако можеш, приеми ме в Рая.

Събера ли някой ден пети,

значи, че съм вързал двата края.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2022-12-04T16:30:34+02:00

Пъстрият житейски път, по който всеки поема, но твоята поетична изповед го разкрива като на длан и е толкова красива, осъзната! Господ отдавна е над теб и в теб, Валери! Само не бързай с двата края … Имаш още много красота да раздаваш! Светли Коледни празници!
yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-04T16:10:41+02:00

вярвах – из очите на жени –
се таят пъстървите безмълвни,

Какво да правиш, човек често се лъже