Насаме с Бога
... много, Боже, мъчих се със теб,
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър –
трезвен, млад, красив и ненадеен,
ходех под дъждеца без чадър,
и красиви песнички ти пеех,
и под път, а нявга и без път,
шляпаха ми леките сандали,
и дори не знаех, че дъждът
може яки страсти да подпали,
и си мислех – всичко, що лети,
щом лети, и значи, че яде се,
ако можеш, Господи, прости? –
в мене безхаберника отнесен,
вярвах – из очите на жени –
се таят пъстървите безмълвни,
и – додето моят ден пладни,
залезът ми вапца всички хълми,
бърках из дълбоката вода –
да си хващам сомове и раци,
а сега съм старче със брада,
с три сантима виснали мустаци,
вече знам – из Твоя Божий свят
всяка живинка ми е любима,
а когато глупав бях и млад,
аз не подозирах, че те има,
Господи, за всичко ми прости? –
ако можеш, приеми ме в Рая.
Събера ли някой ден пети,
значи, че съм вързал двата края.
© Валери Станков All rights reserved.
Имаш още много красота да раздаваш! Светли Коледни празници!
