Насаме с нея
Насаме с нея /самотата/
Неканена на масата дойде
нахална, горда, млада и красива!
Очите бяха с цвят на кадифе,
снагата и на горска самодива!
Бутилката на масата стои
изпразнена до дъно, непотребна,
цигара в пепелника ми гори,
а полумракът като хищник дебне.
Засмя се и намигна ми с око,
докосна ме интимно със ръката:
ще пийнем ли със тебе по едно?
Хайде де, да завъртим главите!
Не можеш да откажеш ей така.
Приех. Дори не се и изненада.
Тя бе прекрасна, хубава жена!
Самата непорочност, толкоз млада!
Поръчах джин за нея, и коняк,
погледнах я - платно на Ботичели!
Цигара във ръката, крак връз крак.
И спомени отдавна избледнели.
Поканих я на танц и тя прие.
Танцувахме на дансинга със нея.
Вълшебен миг! О, моля те, сърце!
аз пак обичам! За любов копнея!
Тръгнахме си двамата в зори
влюбени, прегърнати, щастливи.
От небето бледите звезди
хвърляха ни погледи свадливи.
Съмна се и слънцето изгря,
светлината не пребори с мрака.
Сам съм. Тя остана във нощта.
Зная, че отново ще ме чака
следващата нощ във бара пак
все така безсрамна и красива!
Тя ще пие джин а аз коняк,
и ще бъдем двамата щастливи!
17.07.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
