Насаме с нея /самотата/

Неканена на масата дойде

нахална, горда, млада и красива!

Очите бяха с цвят на кадифе,

снагата и на горска самодива!

Бутилката на масата стои

изпразнена до дъно, непотребна,

цигара в пепелника ми гори,

а полумракът като хищник дебне.

Засмя се и намигна ми с око,

докосна ме интимно със ръката:

ще пийнем ли със тебе по едно?

Хайде де, да завъртим главите!

Не можеш да откажеш ей така.

Приех. Дори не се и изненада.

Тя бе прекрасна, хубава жена!

Самата непорочност, толкоз млада!

Поръчах джин за нея, и коняк,

погледнах я - платно на Ботичели!

Цигара във ръката, крак връз крак.

И спомени отдавна избледнели.

Поканих я на танц и тя прие.

Танцувахме на дансинга със нея.

Вълшебен миг! О, моля те, сърце!

аз пак обичам! За любов копнея!

Тръгнахме си двамата в зори

влюбени, прегърнати, щастливи.

От небето бледите звезди

хвърляха ни погледи свадливи.

Съмна се и слънцето изгря,

светлината не пребори с мрака.

Сам съм. Тя остана във нощта.

Зная, че отново ще ме чака

следващата нощ във бара пак

все така безсрамна и красива!

Тя ще пие джин а аз коняк,

и ще бъдем двамата щастливи!

17.07.2017г.