Насаме със себе си...
969
0
0
Разлята в тишината на простора,
останала без огън, страст и сила,
отчаяно се дави от умора -
разпъваща идеите си насила...
Разтърсена от сивата промяна,
раздала всяка капчица утеха -
навлича пак покайната премяна
и сваля бляскавите си доспехи...
До вчера всичко беше някак ясно -
като огряна от слънцето пътека,
сега в душата й се струва тясно
и нищо не е нито ясно, нито леко...
Как отново в себе си да търси
онова, което само там намери -
идеите в прагматичност да отърси,
да се хване за изгубените вери?
Как да бъде силна в свойта слабост,
да признае същността за победена
и в поражението, на собствената клада,
като феникс да възкръсне, окрилена
от мечтите, които ще пребъднат,
заченати в мига на споделение,
от стихията, стаена в душата й -
безкористно обвита в смирение...
останала без огън, страст и сила,
отчаяно се дави от умора -
разпъваща идеите си насила...
Разтърсена от сивата промяна,
раздала всяка капчица утеха -
навлича пак покайната премяна
и сваля бляскавите си доспехи...
До вчера всичко беше някак ясно -
като огряна от слънцето пътека,
сега в душата й се струва тясно
и нищо не е нито ясно, нито леко...
Как отново в себе си да търси
онова, което само там намери -
идеите в прагматичност да отърси,
да се хване за изгубените вери?
Как да бъде силна в свойта слабост,
да признае същността за победена
и в поражението, на собствената клада,
като феникс да възкръсне, окрилена
от мечтите, които ще пребъднат,
заченати в мига на споделение,
от стихията, стаена в душата й -
безкористно обвита в смирение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
