Насаме със себе си...

Sep 7, 2008, 8:47 PM

Poetry » Phylosophy

771 0 0

Разлята в тишината на простора,
останала без огън, страст и сила,
отчаяно се дави от умора -
разпъваща идеите си насила...

Разтърсена от сивата промяна,
раздала всяка капчица утеха -
навлича пак покайната премяна
и сваля бляскавите си доспехи...

До вчера всичко беше някак ясно -
като огряна от слънцето пътека,
сега в душата й се струва тясно
и нищо не е нито ясно, нито леко...

Как отново в себе си да търси
онова, което само там намери -
идеите в прагматичност да отърси,
да се хване за изгубените вери?

Как да бъде силна в свойта слабост,
да признае същността за победена
и в поражението, на собствената клада,
като феникс да възкръсне, окрилена
от мечтите, които ще пребъднат,
заченати в мига на споделение,
от стихията, стаена в душата й -
безкористно обвита в смирение...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.