Насаме със себе си №9

Студени дни, след топло лято!
Това ми спретна Есента.
Аз вече давам всичко свято,
но да остана във  света!

Макар че аз не се страхувам
с лице да срещна и Смъртта!
Бих предпочел тук да общувам,
наместо в гроба да лежа!

О, знам вселенските закони!
Единствено е вечен Бог!
И нарисуваните на икони
остават след смъртта залог!

А аз съм един простосмъртен,
Човек от селски произход,
работен "хомо" и не търтей,
дано да вържа и аз плод!

И някои да ме запомнят,
това, което съм им дал,
а не като строшена стомна
напразно тук да съм живял!

Не си оставям и портрета
да е на нечия стена
и със претенция проклета
да е за вечни времена!

Аз скромничко ще си отида,
тъй както скромно съм живял!
Не съм достоен за "корида" -
за "биковете" ме е жал!