9.12.2005 г., 17:17

Насаме със смъртта

1.1K 0 8
Млада,дребничка жена,
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене,
времето ти тук изтече...
на друго място ще те водя
няма да си жива вече.
Но жената се не стресна
наместо туй тя кротко рече:
-Ида с тебе,тъй да бъде
не очаквай да се моля,
щом решила си го...
твоя воля,
и без туй живота ми дотегна,
няма веч какво да губя.
Нямам майка нито татко
ни брат или сестрица,
нямам мъж дето да любя,
ни свидни дечица.
За какво ми е тогава,
кажи да живея?
за мен вече радост няма,
щом не горя,поне и да не тлея,
взимай ме и да се свършва
в смъртта утеха ще намеря.
И онази със косата
трогна се дълбоко...
изтри скришом сълзите
и рече високо:
-Клета жено,аз размислих...
реших да те оставя жива,
но ще трябва да се учиш
как да си щастлива,
и не карай ме да съжалявам,
че живота съм ти подарила.
Сега със здраве остани си...
аз  тръгвам,работа ме чака...
каза тя и изпари се...
потъна нейде в мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валя аз те подкрепям
  • Благодаря ти за коментара Георги!Лично аз не съм се сблъсквала със смъртта,но по по ужасен повод съм се изправяла срещу нея и честно казано тя не е никак милосърдна за жалост.
  • Хареса ми,браво, ако преживяването на смьртта е твой собствен опит,
    значи си опитала нещо неоценимо важно.Да,смьртта вьобще не е враг и
    нещо ужасяващо,а най-добьр приятел и сьветник,тя е сьрцевината на
    живота,неговата кулминация за този,които правилно я е изпитал и
    разбрал.
  • ДАЛИ СМЪРТТА Е ТОЛКОВА МИЛОСТИВА, КОЛКОТО Я ОПИСВАШ.
  • Хубаво е наистина!има оптимизимъм...нереален малко,но стихотворението е добро!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...