Dec 9, 2005, 5:17 PM

Насаме със смъртта 

  Poetry
867 0 8
Млада,дребничка жена,
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене,
времето ти тук изтече...
на друго място ще те водя
няма да си жива вече.
Но жената се не стресна
наместо туй тя кротко рече:
-Ида с тебе,тъй да бъде
не очаквай да се моля,
щом решила си го...
твоя воля,
и без туй живота ми дотегна,
няма веч какво да губя.
Нямам майка нито татко
ни брат или сестрица,
нямам мъж дето да любя,
ни свидни дечица.
За какво ми е тогава,
кажи да живея?
за мен вече радост няма,
щом не горя,поне и да не тлея,
взимай ме и да се свършва
в смъртта утеха ще намеря.
И онази със косата
трогна се дълбоко...
изтри скришом сълзите
и рече високо:
-Клета жено,аз размислих...
реших да те оставя жива,
но ще трябва да се учиш
как да си щастлива,
и не карай ме да съжалявам,
че живота съм ти подарила.
Сега със здраве остани си...
аз  тръгвам,работа ме чака...
каза тя и изпари се...
потъна нейде в мрака.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Валя аз те подкрепям
  • Благодаря ти за коментара Георги!Лично аз не съм се сблъсквала със смъртта,но по по ужасен повод съм се изправяла срещу нея и честно казано тя не е никак милосърдна за жалост.
  • Хареса ми,браво, ако преживяването на смьртта е твой собствен опит,
    значи си опитала нещо неоценимо важно.Да,смьртта вьобще не е враг и
    нещо ужасяващо,а най-добьр приятел и сьветник,тя е сьрцевината на
    живота,неговата кулминация за този,които правилно я е изпитал и
    разбрал.
  • ДАЛИ СМЪРТТА Е ТОЛКОВА МИЛОСТИВА, КОЛКОТО Я ОПИСВАШ.
  • Хубаво е наистина!има оптимизимъм...нереален малко,но стихотворението е добро!
  • Благодаря ви,много сте мили
  • Браво браво! Красота...
  • Много е красиво наистина ми хареса!Браво!6
Random works
: ??:??