Dec 9, 2005, 5:17 PM

Насаме със смъртта 

  Poetry
998 0 8
Млада,дребничка жена,
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??