Насаме със смъртта
Млада,дребничка жена,
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене,
времето ти тук изтече...
на друго място ще те водя
няма да си жива вече.
Но жената се не стресна
наместо туй тя кротко рече:
-Ида с тебе,тъй да бъде
не очаквай да се моля,
щом решила си го...
твоя воля,
и без туй живота ми дотегна,
няма веч какво да губя.
Нямам майка нито татко
ни брат или сестрица,
нямам мъж дето да любя,
ни свидни дечица.
За какво ми е тогава,
кажи да живея?
за мен вече радост няма,
щом не горя,поне и да не тлея,
взимай ме и да се свършва
в смъртта утеха ще намеря.
И онази със косата
трогна се дълбоко...
изтри скришом сълзите
и рече високо:
-Клета жено,аз размислих...
реших да те оставя жива,
но ще трябва да се учиш
как да си щастлива,
и не карай ме да съжалявам,
че живота съм ти подарила.
Сега със здраве остани си...
аз тръгвам,работа ме чака...
каза тя и изпари се...
потъна нейде в мрака.
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене,
времето ти тук изтече...
на друго място ще те водя
няма да си жива вече.
Но жената се не стресна
наместо туй тя кротко рече:
-Ида с тебе,тъй да бъде
не очаквай да се моля,
щом решила си го...
твоя воля,
и без туй живота ми дотегна,
няма веч какво да губя.
Нямам майка нито татко
ни брат или сестрица,
нямам мъж дето да любя,
ни свидни дечица.
За какво ми е тогава,
кажи да живея?
за мен вече радост няма,
щом не горя,поне и да не тлея,
взимай ме и да се свършва
в смъртта утеха ще намеря.
И онази със косата
трогна се дълбоко...
изтри скришом сълзите
и рече високо:
-Клета жено,аз размислих...
реших да те оставя жива,
но ще трябва да се учиш
как да си щастлива,
и не карай ме да съжалявам,
че живота съм ти подарила.
Сега със здраве остани си...
аз тръгвам,работа ме чака...
каза тя и изпари се...
потъна нейде в мрака.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валерия Иванова Todos los derechos reservados
