9 дек. 2005 г., 17:17

Насаме със смъртта

1.1K 0 8
Млада,дребничка жена,
мрачна стая,тишина...
сам самичка във нощта
тихо си поплаква тя...
ех,нерадостна съдба!
Изведнъж откъм вратата
сянка някаква се спусна
и пoтръпна тя горката...
щом видя, че госта...
е онази със "косатa"...
а смъртта й проговори:
-Жено ставай, идваш с мене,
времето ти тук изтече...
на друго място ще те водя
няма да си жива вече.
Но жената се не стресна
наместо туй тя кротко рече:
-Ида с тебе,тъй да бъде
не очаквай да се моля,
щом решила си го...
твоя воля,
и без туй живота ми дотегна,
няма веч какво да губя.
Нямам майка нито татко
ни брат или сестрица,
нямам мъж дето да любя,
ни свидни дечица.
За какво ми е тогава,
кажи да живея?
за мен вече радост няма,
щом не горя,поне и да не тлея,
взимай ме и да се свършва
в смъртта утеха ще намеря.
И онази със косата
трогна се дълбоко...
изтри скришом сълзите
и рече високо:
-Клета жено,аз размислих...
реших да те оставя жива,
но ще трябва да се учиш
как да си щастлива,
и не карай ме да съжалявам,
че живота съм ти подарила.
Сега със здраве остани си...
аз  тръгвам,работа ме чака...
каза тя и изпари се...
потъна нейде в мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валя аз те подкрепям
  • Благодаря ти за коментара Георги!Лично аз не съм се сблъсквала със смъртта,но по по ужасен повод съм се изправяла срещу нея и честно казано тя не е никак милосърдна за жалост.
  • Хареса ми,браво, ако преживяването на смьртта е твой собствен опит,
    значи си опитала нещо неоценимо важно.Да,смьртта вьобще не е враг и
    нещо ужасяващо,а най-добьр приятел и сьветник,тя е сьрцевината на
    живота,неговата кулминация за този,които правилно я е изпитал и
    разбрал.
  • ДАЛИ СМЪРТТА Е ТОЛКОВА МИЛОСТИВА, КОЛКОТО Я ОПИСВАШ.
  • Хубаво е наистина!има оптимизимъм...нереален малко,но стихотворението е добро!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...