10.08.2023 г., 13:39

Наш е средният път!

846 2 15

Не щеме диктат и автокрация -

наший е средният път!

Нито безотговорност във демокрация -

наш е той, средният път!

 

Не щеме диктата на САЩ, нито руския -

вървиме по средният път!

По средата между "рая" и "пъкъла" -

избираме средният път!

 

Не искаме диктата на социализма -

затова търсим средният път!

Нито слободията на демократизма -

затова сме на средния път!

 

Дори да съществува той само мислено,

ще разкопаем за средният път!

Ще разчистим, ще изравняваме и

пак ще дълбаем,

за да прокараме средният път!

 

Асфалта на пътя ще смесим със злато -

да ни е златен средният път!

Ще вървим на безхаберието по средата

към свободата на правият път!

 

И когато от двете страни на земята

крайните лагери ни безпощадно зоват -

ще се правим, че не сме чули тръбата 

и пак ще балансираме по средният път!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Марко!
  • Харесах идеята и изпълнението !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря, Ромашка! Явно на всеки така му се иска, чудно защо тогава стават такива разделения в обществото.
  • Поздравления, Хел! Така ми се иска нашият път да е средният! На новия път на коприната сме, да можехме да осъзнаем.
  • Така е, Сенилга. Трябва да се научим да протестираме и за най-малкото, а не да си затваряме очите за абсурдите и да ни се качват на главата.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...