tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
23.10.2022 г., 18:44 ч.  

Нашата писана 

  Поезия » За деца
442 1 7

Рошка, нашата писана,

глезената мърморана,

във долапа се навряла...

Що ли търси тя, тъдява?

Пъхнала се и... заспала,

нито мърда, нито шава.

Няма мъркане издайно,

всичко някак е потайно.

Минал ден и... огладняла.

За водица зажадняла.

Рекла тя да се измъкне

тихо, мирно, без да гъкне.

Тъй решила, но... беда,

май не мърда таз врата,

някой минал и "случайно"

щракнал със резе нехайно.

Щом Рошана туй разбрала,

боен вик от страх надала:

"Мяу, мяу, моля, отворете,

мен горкана съжалете!

Обещавам вече лично,

ще постъпвам аз логично,

ще съм мила и послушна.

Искам някого да гушнааааа!"

Съжали я леля Станка,

та... отвори на писанка.

Смело Рошка се измъкна,

и... опашката й щръкна.

Най-гальовно се размърка,

във краката се отърка.

А в очите... благодарни

бликна обич, всеотдайна.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??